ВЕЛЕЛЕПИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЕЛЀПИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Великолепие. Макар и занемарена, къщата и сега с високите си прозорци, с широките стрехи, разперени като крилете на волна птица, бе запазила от предишното си велелепие. Д. Спространов, ОП, 358. И заприлича по велелепие дворецът на свещения дворец в града на Константина. Н. Райнов, КЦ, 38. Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове, водата шава тихо, отражающа и тя слънчевите велелепия. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10.