ВЕЛЕМЪДРО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЕМЪ̀ДРО. Старин. Нареч. от велемъдър; премъдро. — Младостта трябва да се изживее, Кадир ефенди — важно, тежко каза Владо Пингов.. — Така, така... Всичко на своето време — велемъдро рече ефенди. Д. Спространов, С, 51. ● Ирон. Отговориха ми — не си платил [телефона] за тримесечието. Отидох в пощата с разписката. Погледна я едно началство, поклати велемъдро бюрократическата си глава и каза: — Платил си навреме, но в пощенския клон на улица "Люлин". Г. Караславов, ВН, 1959, бр. 2557, 2. Един господин, който превождаше в един български вестник романа "На Разсвете" от Ежа беше велемъдро предал това название с "При пукнуванието на зората". Ив. Вазов, Съч. ХVI, 7.