ВЕЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Заповед, повеля. Ако непременно желаеш от мене нещо ново за 1000-летието на Бориса да влезе в сбирката, намисли сюжет и кажи ми. На тебе хатър не развалям и съм готов да се покоря на веленията ти. Ив. Вазов, НПис., 154. Не ще ни дума, че те са една проста проба на перото, писани по чуждо желание, а не по веление на сърцето, обжегнато от пламъка на непосредствено вдъхновение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 154. И той трябваше да изпълни велението на дълга. Т. Влайков, Съч. III, 307. И в ранното утро, кога — по веление на боговете — царица Ахинора бе принесена в жертва за онзи народ, що бе мечта и дело на Аспаруха, царят изпусна своя щит, защото мъка сгърчи десницата му. Н. Райнов, ВДБ, 20.