ВЕЛЕРЕЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЕРЕЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Който говори много с високопарна, натруфена реч; многословен. — Нима на много думи не може да се даде отговор с едно-единствено слово и нима велеречивият човек е винаги прав? Д. Мантов, ХК, 126. Не познавах само дарбата му на велеречив събеседник — с изненадващите хрумвания и улучените преценки при една изумителна и дори страшна памет. М. Кремен, РЯ, 300.