ВЕЛЕРЕЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЕРЀЧИЕ, мн. -ия, ср. Старин. 1. Качество или проява на велеречив; многословие. Спомних си студентските години в Женева, когато след занятията в университета,.., се събирахме в руските кръжоци на чай, песни и велеречие. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 46. Той се отличаваше със своето велеречие.

2. Само мн. Натруфени думи, слова. Та какъв човек всъщност беше баща му, хан Борис:.., седи, чете, пише и само слуша велеречията на Добета и на Честслав! Й. Вълчев, СКН, 365.