ВЕЛЗЕВУЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЗЕВУ̀Л м. 1. Рел. В християнската митология — демон на злото, олицетворение на мрачните сили и техен повелител, противостоящ на светлината и на доброто; сатана, тартор.

2. Прен. Книж. Лукав, коварен човек. Та това е велзевулът на нашия институт, кариерист и сволоч от висша класа. Зетчето на професор Каров. Ем. Манов, БГ, 231.

— От стевр. през гр. βεελζεβούλ.