ВЕЛИКАНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛИКА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от великан; гигантски, исполински. После той се попридръпна, ниското столче изскърца под великанското му тяло, пооглади Никитич дългите си мустаки, пое издълбоко въздух с притворени очи и запя изтихо, през нос. Д. Талев, ПК, 399. Ние продължихме да вървим по обраслите с редки, но великански ели, рътове на бърдото. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 85. Една великанска позлатена ризница висеше над огнището, на което, окачен на почернялата верига, имаше котел, годен да побере цяло заклано теле. Ст. Загорчинов, ЛСС, 22.