ВЕЛИКО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЕЛИКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Във висока степен; много-, напр.: великогласен, великогласно, великомилостив, великотърпелив и др.
2. Обикн. в сложни думи с втора част народностно име. Който е свързан с националистична насока в политиката, напр.: великобългарски, великогръцки, велик?сръбски, великодържавен и др.
3. В производни от сложни географски названия или народностни имена, напр.: великобритански, великотърновски, великорусин, великоруски, великоморавец, великоморавски и др.
ВЕЛЍКО. Индив. Нареч. от велик. Където спреш очи — на радост свята / велико се развяват знамената. К. Христов, ЧБ, 64. А медните камбани се люлеят: / за празник, днес роден, те стройно пеят, /../ .. Те обаждат, / че във душите е един възторг роден / като велико пламналия ден. К. Христов, ЧБ, 200.