ВЕЛИКОДУШИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛИКОДУ̀ШИЕ, мн. няма, ср. Нравствено качество, което се изразява във възвишеност на чувствата, човечност, снизходителност и готовност да се жертват личните интереси заради другите или проява на това качество. Тя съзна, че той лъжеше от великодушие, от човечност, от желание да не я унижи. Д. Димов, Т, 677. Безсъницата го поизмори,.., та по лицето му се появи благородство и изтънченост,.., и в душата му имаше сега повече великодушие и любов към хората. А. Дончев, СВС, 118. Докторът проявява великодушие и човечност. Той спасява от смърт своя враг, виждайки в негово лице преди всичко човек, който може би ще прогледне за истината. Н. Каралиева, Б, 103. Той бе поискал милост за Славка, като бе посочил на хана ползата от това великодушие. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 143. Колко благодарен беше той на тези грейнали очи, които го гледаха приятелски!.. Защо другарите му показаха цялото великодушие, което може да се изтръгне от сърцето? Цв. Ангелов, ЧД, 89.