ВЕЛИКОДУШНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛИКОДУ̀ШНО. Нареч. от великодушен (в 1 знач.). Накрая тя отправяше покана към Динко да ѝ се обади, когато дойде в София, и уверяваше великодушно, че не желае да бъде забравена от роднините на баща си. Д. Димов, Т, 392. — Ела утре, че дано я уредим някак — разреши великодушно въпроса Иванов. Ст. Марков, ДБ, 230.