ВЕЛИКОЛЕПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛИКОЛЀПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който е необикновено красив; прекрасен, разкошен. Много великолепен беше по̀-високият втори акропол на столицата — Царевец. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 34. Че това е колата на Вълчан Дуков, познаваше се още по конете. Черни като смола, охранени и буйни,.., това бяха великолепни животни. Й. Йовков, Ж 1920, 24. Вървеше по пътечката,.., и се опитваше да задържи в главата си впечатлението от великолепната гледка, разкрила се пред нея. Ив. Мартинов, ДТ, 267. Извън града беше издигната голяма бесилка. Около нея стояха войници и хиляден народ. Царят и царицата седяха на великолепен трон срещу съдиите и целия придворен съвет. Св. Минков, СП (превод), 35.

2. Прен. Който се отличава с много ценните си качества. Полята и нивите вричаха великолепни жътви. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 87. Косерката ора цял ден, защото преди един ден беше валяло дъжд и имаше великолепна влага, а добрите орачи ценят такава влага, както ингилизите — времето. Ц. Гинчев, ГК, 323. Там [в градската библиотека] беше библиотекар един великолепен момък — Панайот, тънък,.., безкрайно добър, услужлив, любезен и търпелив. К. Константинов, ППГ, 49. Това е хор от три дръвчета и песен само от три нотки, но каква хубава песен, каква великолепна хармония! Д. Немиров, Др, 113.