ВЕЛИКОЛЀПИЕ

ВЕЛИКОЛЀПИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Необикновена красота; блясък, разкош. След дъждовете и мъглите,.., пекна късно есенно слънце и гората засия с всичкото си великолепие на есенните си багри. Д. Ангелов, ЖС, 185. Сутрин се вижда очарователният и пълният с младост изгрев на зората, през деня — великолепието на ведрия слънчев ден. Ив. Карановски, Разк. I, 54. Тоя град беше преди всичко град на лукса, на богатството и великолепието. Й. Йовков, Разк. III, 178. А след полунощ софийските улици имат всичкото великолепие на някаква старинна легенда. Хр. Смирненски, Съч. III, 129. Обърнат на запад, със своята красота и великолепие тронният чертог говореше повече от всичко за Симеона, за неговия дръзновен ум. М. Смилова, ДСВ, 197.

2. Само мн. Необикновено красиви неща (произведения на изкуството или красиви места в природата); красоти. И у едните, и у другите същото съзнание за великото значение на Рим — столица на вселената — ги е карало с еднаква ревност да го наричат център на всичките чудеса, на всичките великолепия. К. Величков, ПССъч. III, 11.

Списък на думите по буква