ВЕЛИКОМОРАВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛИКОМОРА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Гражданин на Великоморавското княжество, съществувало през IХ-Х в., обединяващо Мо‑

равия, Чехия, Словакия и земите по горното течение на р. Елба и р. Одра. Тя [Тиса] отделяше българската държава от страната на великоморавците. А. Гуляшки, ЗВ, 73. След година и половина великоморавците разбиха немците и поискаха от папата да освободи Методия. ВН, 1958, бр. 2108, 4.