ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛИКОМЪЧЕНЍЦА ж. Църк. Жена великомъченик. Тъй бледна той не бе я виждал, тя беше буквално като икона, образ на великомъченица. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 395. Има у нас, в Русия, такива особени жени; те цял живот непрекъснато се борят с нуждата, без надежда за победа, без жалби, с мъжеството на великомъченици понасят ударите на съдбата. К, 1927, бр. 110, 2. Великомъченица Параскева.

— Друга (остар.) форма: великому̀ченица.