ВЕЛИЧА̀Я

ВЕЛИЧА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀х, несв., прех. Книж. Провъзгласявам нещо за изключително, грандиозно, велико или някого за изключителен, велик и го възхвалявам. Описват се събития небивали, но ни едно, което официалната история величае. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 28. Ако той величае веднъж чудната продуктивност на гения, то ще рече, че тя се изчерпва само със стихотворения или драми, с чиста литература и с изкуство. М. Арнаудов, Г, 83. Щом като баща ми е казал веднъж, че харесва музиката на това диваче, вие сте започнали да го величаете. Г. Караславов, Избр. съч. V, 270. Негова беше планината,.. Негова беше и долината, защото обичаха го хората, закрилник го величаеха и само турци и чорбаджии скърцаха със зъби, щом се споменеше името му. П. Спасов, ГЛ, 26. величая се страд. и възвр.

Списък на думите по буква