ВЕЛЍЧЕСТВЕН

ВЕЛЍЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който с внушителния си вид, с грандиозността си, предизвиква удивление и преклонение; величав, грандиозен. Дълго време още пред очите им неотразимо се мержелееше величествената фигура на отца Йеротея. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 61. Враца има красива околност. Особено впечатление прави от южна страна проломът в балкана, притиснат от двете страни с величествени синкави скали. Ал. Константинов, Съч. I, 223. Едра и хубава става гората от двете страни на шосето,.., все по-величествена е гледката наоколо. Ем. Станев, ЯГ, 102. Ще видя пристъпа величествен на роба, / ще чуя гневен гръм да потресе заспалите стъгди и понесе / на длъж и шир червената прокоба / на угнетения човешки род. Хр. Смирненски, Съч. I, 102.

2. За идея, творение и под. — който има изключителни качества, достойнства, значим е за много хора със своята широта, всеобхватност, всеобемност, перспективност; грандиозен, величав. До тъкменото книжовно или научно дружество не се стигна, понеже под напора на събитията Раковски намисля през лятото на 1861 г. да замине за Европа като български народен пълномощник пред европейските сили, а малко по-късно,.., той .. е зает вече с величествения си "План за освобождението на България" и е организирал Българската легия в Белград. М. Арнаудов, БКД, 47.

Списък на думите по буква