ВЕЛИЧЕСТВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЍЧЕСТВЕНО. Нареч. от величествен; величаво, грандиозно. Сутринта слънцето беше пак изгряло величествено. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 72. Старецът сякаш беше се преобразил: изглеждаше по-едър, внушителен, и величествено спокоен. Й. Йовков, Разк. I, 107. Еленът тръгваше на паша — самотен и величествено бавен. Ем. Станев, ПЕГ, 20. Пред цариградските стени величествено / стои велики Симеон. Л. Каравелов, Съч. I, 24. — Запомни добре — със съдбовен жест го предупреди Тапата и величествено го погледна в очите. — Това е необходимо за кораба. Е. Кузманов, ЧДБ, 40.