ВЕЛИЧИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛЍЧИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Качество на велик, което внушава преклонение и дълбоко чувство на уважение. Величието на духът на Левски е в неговата възвишена простота. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 369. Ти си оная благословена земя [България], която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие. Л. Каравелов, Съч. II, 28. Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувствувания, каквито аз изпитвах, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече — когато

блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 54. Нощта беше тъмна. Горите забучаха. Сблъскаха се зловещи бързи светкавици без гръм. За миг се разкриха старопланинските върхове в страхотно величие. А. Каралийчев, С, 13.

2. Обикн. Ирон. Издигнат в обществото човек. В полукръглия мавзолей дълбоко под земята мраморът се е втвърдил над саркофазите с чертите на лицата и формите на тялото на погребаните тук величия. Няколко династии са наредени една до друга във вечния мир. Н. Инджов, ПП, 125. "...Доктор... Може ли пък да излезе някое величие, някой силен на деня, дявол да го вземе" — мина през ума на Гугучков и раменете му изведнъж се отпуснаха надолу. Д. Калфов, Избр. разк., 17. Освен тези добре познати на тебе величия в пределите на България, над яслите на демократическия клуб изгря нова звезда. Хр. Смирненски, Съч. III, 56. Той [Бешков] беше типичен рожденец на селската покрайнина, когато хванеше народната свирка или тъпана, и роден европеец, когато с вълшебната си писалка изписваше безлични величия. Ал. Гетман и др., СБ, 303. — Ето, има една поверителна записка за вас от бившия ви помощник Нейчо Нейчев във връзка с онова неприятно срутване и във връзка с колата, която някакво местно величие ви е подарило, а нашият министър вече две години не ѝ дава ход. А. Гуляшки, ДМС, 277.