ВЕЛМОЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕЛМО̀ЖА, -та, м. Истор. Болярин, който е участвал от IХ до ХIV в. в държавното управление на България. Той на здраво вече мисли за царската корона: търси

вече верни приятели и предани другари между велможите. В. Друмев, И, 14. От вестите, които имаше, великият войвода очакваше, че тоя бунт ще се превърне във вътрешна война между Василия и дигналите се открито срещу него велможи. Д. Талев, С II, 94. Велможата излезе. Ханът се обърна към посланиците. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 97.