ВЕЛМО̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Истор. Прил. от велможа. Не е чудно самият цар да ги прочете [стиховете], да разбере кому и защо съм ги писал. Ще науча баща ми и всички велможни синове, които и без това ме гледаха като бяла врана. Ем. Станев, А, 26.