ВЕЛТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀЛТЪР, -ът, -а, мн. няма, м. Вид пресована текстилна тъкан, предназначена за облицоване на стени или за подова настилка. След двадесетина минути влязохме във фоайето, обзаведено с вкус: мокет на пода, стените — облицовани с велтър и дървена ламперия, мека мебел, телевизор, вестници върху масичките. Е, 1979, бр. 20, 2.