ВЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀНЕН
ВЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Остар. Прил. от вена; венозен. До тия мехурчета у белий дроб пристига из сърцето венната кръв, а из дихателната тръба приходи въздух. Й. Груев, Лет., 1869, 89.