ВЕНЕЦИАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНЕЦИА̀НИН, мн. венециа̀ни, м. Остар. Венецианец. Той [Константин ХI] едвам можел да извади до 7000 ратници. Само едни генуезци и венециани му пратили на помощ няколко галери. Т. Шишков, ИБН, 287. И сетне влезе в служба при свой един роднина мореплавател, та обикаляше по морето да се бие понякога с венецианите, понякога с турците. П. Кисимов, ОА I (превод), 3.