ВЀНО̀

ВЀНО̀, мн. няма, ср. Остар. 1. Откуп или дар, който младоженец дава на родителите на невястата; венчанина, прид. Първият девер Боян подаде обеци от тежко злато,.. Докато девойките настояваха за още откуп, Велислава се питаше какво ли вено е отделил Боян за нея. Б. Смилова, ДСВ, 137. Предлежеше [предстоеше] да оженя едната от сестрите си, която искаше един момък, но с условие да земе и едно малко вено. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 8.

2. Зестра. Просякът погледна парите продължително и нещо заигра в скулите му, сякаш си преглъщаше слюнките. — Не ща, не ми трябват — и той [дядо Кузман] ги бутна с ръка. И да е на купец някой — на болярин изедник, просто да ти е, а то, я скътани пари, я невестино вено. Ст. Загорчинов, ДП, 477. Константий ся бе жално оплакал на Атила, и му ся бе топло помолил да го не остави тъй обезчестен, но да удължи Теодосий, или пак нея жена да му даде,.., или друга някоя, която би му принесла едно богато вено. Г. Кръстевич, ИБ, 339.

Момино вено̀. Диал. Откуп или черпня, която младоженец-другоселец дава на ергените от селото на невястата.

Списък на думите по буква