ВЕНТИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНТЍЛ м. 1. Техн. Приспособление към тръбопровод, което затваря и отваря или само притваря някакъв отвор и по този начин регулира притока или оттока на вода, пара, газ и пр.

2. Техн. Стесн. Приспособление към вътрешна гума на автомобил, велосипед и др., което позволява да се вкарва в нея въздух, но не пуска въздухът да излиза обратно. — Можех да демонтирам гумата и аз! — мънка по едно време. — Ти? — Че защо не! Или вентилът изпуща, или пък вътрешната е спукана! Тарас, СГ, 27.

3. Муз. Род клапани в духовите инструменти за изменение височината на звука.

— Нем. Ventil.