ВЕНЦЕНО̀СЕЦ

ВЕНЦЕНО̀СЕЦ, мн. -сци, м. Книж. 1. Коронована личност, цар. При източната вратня венценосците [царят и царицата] минаха между два реда просяци, забръмчали с благословии. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 12.

2. Лице, увенчано със слава и признание заради заслугите си към обществото. Един носител на трънен венец между венценосците, един апостол между апостолите, един светец между светците... Христо Ботйов. П. К. Яворов, Съч. III, 235. Новата читаеща публика обаче не го [Дим. Бояджиев] познава. Ето днес ѝ се поднасят изгубените бисери на неговата префинена поезия и нейните отзвуци ще бъдат дълготрайни и неговото име трябва да бъде записано редом с имената на всички наши венценосци в литературата. Елин Пелин, ЕСМИ (Д. Бояджиев, С), 5.

Списък на думите по буква