ВЕНЧА̀ВКА

ВЕНЧА̀ВКА ж. Църковен обред при сключване на брак. Сватбата трябваше да стане със сватовете, с кумовете, според обичая, каквато е била на времето и венчавката на баща му. Ем. Станев, ИК I и II, 158. Ала все пак в навечерието на самата сватба Беба и Буби вземат молив и бяла хартия и за стотен път правят сметка за хората, които трябва да бъдат поканени без друго на сватбарска трапеза след венчавката. Св. Минков, РТК, 124.

Списък на думите по буква