ВЕНЧА̀ЛНИЦА

ВЕНЧА̀ЛНИЦА ж. Диал. 1. Венчалник (в 1 знач.). Като доде булка Сарафка, / че ми поиска ризата, / ризата венчалницата. Нар. пес., СбВСт, 543.

2. Младоженка (Ст. Младенов, БТР).

Списък на думите по буква