ВЕНЧА̀Н

ВЕНЧА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от венчая като прил. 1. Който е встъпил в църковен брак. Венчаната двойка излезе от църквата.

2. Като същ. венчани<те> мн. Лица, встъпили в църковен брак. Малко да съм по-висока, / цели свет би изгорила, /.. / венчаните развенчала. Нар. пес., СбВСтТ, 493.

Списък на думите по буква