ВЕНЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЀНЧАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Венчавка, венчаване. Дошле годежаре и поискале златната мома.. И когато да додат да я земат за венчане, майката зела златната мома, та я залупила под коритото, а другата натруфила за невяста. Нар. прик., СбНУ III, 187. Ка погледна Марко.. карая три синджире робе: / един синджир се млади девойки, / .. / у девойки мома заплетена, / заплетена мома за венчане. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 9. Сакали се Ирин и Иринка / сакали се, па се и взели. / Па тръгнали цръкви на венчане. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 206. Снощи Иве майкя венчавала / на венчане писмо достигнало: / "Ютро рано Иве да отива, / да отива премладо войниче." Нар. пес., СбНУ ХLIII, 312.