ВЕНЧАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНЧА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Венчавка. — Едвам можа да вземе и дотъкми от няколко места две хиляди наполеона, които донесе и ги начете на масата на годеника.. Ето от кои причини се забави днес венчанието. Ив. Вазов, Съч. Х, 34. Пред самото венчание свещеникът изпитва сърцата на младоженеца и невястата да покажат пред цялата черква и да обявят как доброволно желаят взаимно да ся съюзят. З. Петров и др., ЧБ (превод), 148. След венчанието по обикновений религиозен ред в черквата, извождат младоженците и.. с песни и гайди отиват за дома на момъка. Ст. Шишков, ЖБ, 62. След като се армосат, прихождат по-близо до олтаря пред престола и се захваща венчанието по църковния ред. СбНУ VIII, 57.