ВЕНЧАНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНЧА̀НИНА ж. В едновремешния народен бит — откуп, който младоженецът дава на родителите на невястата; прид, бащина правдина, бащиния. Посакай му скъпа венчанина, венчанина / три бели градое; / посакай му три руди планине, / три планине со се руди овци, / с руди овци, со млади овчари. Нар. пес., СбБрМ, 179.