ВЕНЧА̀НИЦА ж. Диал. 1. Венчална дреха; венчалник, венчалница, венчилка,
венчилник, венчилница. Каля найде мъжена; / на бунище седеше, / венчаница кинеше, / мъжу гащи кърпеше, / мъжко дете леляше. Нар. пес., СбБрМ, 487.
2. Венчавка; венчилка (Ст. Младенов, БТР).