ВЕНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНЧЀ, мн. -та, ср. 1. Умал. от венец (в 1 знач.). Пътеката ги изведе на широка слънчева поляна с висока трева и едри маргарити. Щом ги видяха, момичетата се втурнаха да берат букети, да плетат венчета, а момчетата опитаха ножчетата си в крехките лескови пръчки. П. Проданов, С, 128. Йоня пристъпва с венче от маргаритки на челото. Г. Караславов, ОХ IV, 602. В миг из незнайно над него се свиха / рой самодиви и танец извиха — / танец повожда най-предня от дружки, / Гюрга на чело с венче теменужки. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. Прескочи Руска в градинка / да бере цвете сякакво; извила венче размесно. Нар. пес., СбГЯ, 148.

2. Булчински накит от изкуствени бели цветя. Мургавото ѝ лице изразяваше гордост и достойнство, сладка топлина струеше от тъмните ѝ очи. Сватбеното венче подчертаваше нейната моминска непорочност. Ем. Станев, ИК III, 36.

3. Бот. Част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца. В цвета различаваме чашка, състояща се от пет зелени чашелистчета, венче, образувано от 5 бели венчелистчета, много тичинки и един разположен в средата плодник. Бтн V и VI кл (превод), 69. Зарасличето принадлежи към семейството на грапаволистните растения.. Цветовете са морави или бели, с тръбесто-звънчовидно, отвън кадифено-мъхнато венче. Пр, 1952, кн. 5, 81.