ВЕНЧЀЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от венец (в 1 знач.); венче. Синя вода / венчец роси, / зелен росен — / руси коси, / ред ги редят, / ред заплитат. Ц. Церковски, Съч. II, 62-63. На дървото мома Вангелина, / на глава ѝ венчец от калинка. Нар. пес., СбНУ ХV, 17.