ВЕНЧИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕНЧЍЛКА ж. Диал. 1. Венчална дреха; венчаница, венчалница, венчалник, венчилник, венчилница. Тя му приготвила що‑

то искал. И той зел, та го накитил в сандъчето,.., накитил там и един кат нови дрехи — венчилките си. Т. Влайков, Съч. II, 32-33. Па са с венчилки премени. Набрала китка от цвете, / .., / па си при Стоян отиде. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 148.

2. Венчавка; венчаница. Ако венчилката ще се извършва в къща, сварят кафе на всичките сватбари. Нар. прик., СбНУ VII, 45.