ВЕРАНДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕРА̀НДА ж. Покрита тераса, обикн. остъклена. Облече се, пи си кафето и излезе на високата веранда пред къщата. Ал. Константинов, БГ, 120. Някои от къщите бяха с островърхи покриви, с гръмоотводи, с дървени веранди, боядисани със зелена боя и обрасли с бръшлян. Ем. Станев, ИК I и II, 103. Неизразимо блаженство имаше за него в тоя миг, когато погледът му обгърнеше двукатната каменна сграда с остъклена веранда и дялани колони. Ст. Дичев, ЗС II, 526. Душеше я мъка; тя излезе отпред на стъклената веранда, върна се и заслиза надолу по стълбите. Г. Райчев, Избр. съч. II, 169.

— От инд. през нем. Veranda или фр. véranda.