ВЕРБОВЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕРБО̀ВЧИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което вербува, привлича хора като участници в някаква организация или дейност, обикн. тайна, нелегална; вербувач. Те [секти, психогрупи, граждански инициативи и др.].. имат нужда от приток на хора, от нови вербовчици, събирачи на пари, купувачи на тяхната лавина от брошури, имат нужда от членска маса. П, 1991, бр. 6, 10.

— От рус. вербовщик.