ВЕРГЍЯ

ВЕРГЍЯ1 ж. В Османската империя — данък върху сграда. Ала най-главната му работа е да събира вергията, да събира царския данък. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 100. Бае Митар не беше записан в никой еснаф, нямаше никакъв занаят, но всичко знаеше. Никаква вергия не плащаше, но никой не му я искаше. М. Георгиев, Избр. разк., 94. Бейовете и пашите отреждат вергията. М. Марчевски, П, 51.

— От тур. vergi.

ВЕРГЍЯ

ВЕРГЍЯ2 ж. Диал. Природен дар; дарование, дарба, талант.

— От тур. vergi. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква