ВЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀРЕН, вя̀рна, вя̀рно, мн. вѐрни, прил. 1. Който проявява постоянство в отношението, в чувствата си към някого или към нещо; предан. Свърталището на Косана бяха дълбоките усои и високите поляни по билото на планината, където всички овчари бяха негови верни побратими. Й. Йовков, СЛ, 49-50. Той вече не можеше да се покаже пред заптиетата и търсеше с поглед някой верен човек, комуто да поръча да обади Огнянову опасността. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 146. — Апостолите, както и представителите, да се закълнат, че ше бъдат верни на своето отечество. Л. Стоянов, Б, 76. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка, / един на вярна дружина. Хр. Ботев, Съч., 1929, 32. Той наздраво вече мисли за царската корона: търси вече верни приятели и предани другари между велможите. В. Друмев, И, 14. // Който е присъщ на човек, постоянен в отношенията, в чувствата си към някого или към нещо. Както мнозина скромни, некрасиви и нищожни на вид хора, които твърде често не можем да оценим от пръв поглед, Гужук носеше храбро и вярно сърце. Ем. Станев, ЯГ. Вярното сърце на девойката му дава сила в работата. Л. Александрова, ИЕЩ, 295. // Поет. За любов, дружба и под. — който свидетелства за привързаност, преданост. Видях два прегърнати бука в гората, / .. / О буки, казах им, вий тъй сте прекрасни: / .. / Завидна е вашта любов безконечна, / .. / Какво я направи тъй вярна и вечна? Ив. Вазов, Съч. II, 180. Къде си, вярна ти любов народна? Къде блестиш ти, искра любородна? СбДЧ, 183.
2. С предл. на и следв. обикн. отвл. съществително. Който е последователен и твърд в отстояване на нещо (разбирания, възгледи, традиции и др.) или в проявите на характера си. Ролан Доржеле е романист, който остава верен на традицията в най-добрия смисъл на думата. Н. Лилиев, Съч. III, 268. Нашите съждения за стихотворенията на Л. Каравелов ще се видят на мнозина твърде строги. Ние сме искали да бъдем верни на художествената истина. К. Величков, ПССъч. VIII, 41. — Много го обичам. Той е така верен и предан на делото и за нищо друго не мисли. Д. Ангелов, ЖС, 140. Бил съм либерал, истински либерал и сега си оставам такъв. Оставам верен на своите убеждения. Т. Влайков, Съч. III, 71. Полковник Филипов, верен на своя търпелив и твърд характер, нито за миг не се отчая, нито за миг не се сломи у него вярата в сполучливия край на делото. П. Вежинов, СО, 169. Свикнал да заповядва, той [П. Хитов] остава верен на себе си и не желае да се подчини на повелята на новото време. Ив. Унджиев, ВЛ, 207. // Който твърдо устоява на нещо обещано (дума, клетва и под.). — Да останем верни на думата си, що дадохме на Раксина. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 181. На клетвата си той [поп Ангел] беше останал верен. К. Величков, ПССъч. I, 116. Верен на обещанието си. // Нар.-поет. За дума, клетва и под. — който остава непроменен, който бива (или ще бъде) изпълнен. Хъшовете се разотидоха, като си дадоха предварително вярна дума да държат всичко тайно от чорбаджиите. Ив. Вазов, Съч. VI, 61. Мурад бей му прощаваше. И в знак, че думата му е вярна, кърсердаринът му пращаше божигробски броеници от кехлибар. Й. Йовков, СЛ, 12. Аз съм ся клела, заклела / и клетвата ми вярна е. / Първо ми либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
3. Който съответства на истината, на действителността; истински. Конкурентите от Анверс получиха верни сведения: — той никога не можа да се издигне много и нито веднъж не направи голям удар. Сделките му бяха ограничени и страхливи. П. Спасов, ХлХ, 14. Честното сърце на Златаров не му е позволило да преиначава, ръководило го е чувството му за отговорност пред бъдещето: да даде верен образ на оня, който ще бъде превърнат някога в легенда. М. Кремен, РЯ, 28. — Защо да не идем? И близо е!.. Това вече не беше вярно. Брестовете
бяха много по-далече от грамадата. Елин Пелин, Съч. III, 93. — Ти много духовито завърши картината, но я направи зловеща.. — Това не пречи да бъде тя вярна. Ив. Вазов, Съч. Х, 55. // Който не буди съмнение, който заслужава доверие; надежден, сигурен. Когато вече вестникът беше турен под печат, научихме се от верен източник, че още 80 души бунтовници излезли в Троянския балкан. Хр. Ботев, Съч., 1929, 420. — Отде научи това?.. — От вярно място, джанъм. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 112.
4. В съчет. с изстрел, удар и под. При който не е възможно отклонение, грешка; безпогрешен, точен. И Соня и Тоска отговаряха с верен изстрел и продължаваха да пълзят по снега, по леда, по скалите. К. Ламбрев, СП, 97. Очите му и слухът му бяха нащрек не ще ли изфръкне отнякъде пъдпъдък или заек, за да го свали с верния удар на оръжието си. Ив. Вазов, Съч. ХII, 18. Слезни там и с удари верни / разбивай, разлюшквай, руши, / разкъртвай тез пластове черни, / тез робски души. Хр. Смирненски, Съч. I, 142. // В съчет. с око, ръка и под. Който не допуска отклонение; безпогрешен, точен. Той основно изучи и устройството на леката картечница,.., доби и много вярно око. Двамата със Сирма се очертаваха като най-добрите "картечари". Д. Ангелов, ЖС, 380. Неведнъж бе пълзял така към околните села, но тогава беше друго,.., тогава беше сигурен в себе си,.., във вярната си ръка. П. Вежинов, НС, 242. — Прочут си ти със верен поглед. Хайде, / сега от теб, стрелецо, се изисква / изкуството си чудно да покажеш. Д. Стоевски, ВТ (превод), 116. // За часовник, кантар и под. — който работи, който измерва точно. Нона не беше запомнила тоя часовник да е бил някога верен, но той я подсети да погледне своя. Й. Йовков, ЧКГ, 298. Верен кантар.
5. Който не съдържа грешка; правилен. Надникна в тетрадката му. Видя верните решения на задачките — нещо необикновено за Любен! Г. Русафов, ИТБД, 218-219. Името на тая планина повечето пишат и изговарят Мусалла, мнозина — Мусаллах,.. Но едвам сега, подир нарочна справка, аз видях, че първата форма на името е вярната. Ив. Вазов, Съч. ХV, 148. Тъждество наричаме равенство, което е вярно за всички допустими значения на числата в него, означени с букви. Алг. VII кл, 66. Верен тон.
6. Който не води към грешки при възприемането или оценката на действителността. Със своя тънък и верен женски усет Станка долови неговото вълнение и си поотдъхна. Г. Караславов, ОХ I, 62. Като че от сърцето ми се откъсна последната надежда,.., и в ума ми ясно и студено изпъква пълно и вярно съзнание за положението ми. К. Величков, ПССъч. I, 21. Във всеки случай жените имат по-верен усет за дълбоките преживявания. Др. Асенов, СВ, 123. Моите предугаждания излязоха верни. Тати изложи на мама всичко, което бе промислил мълчаливо. Ст. Чилингиров, ХНН, 145. — Чичо Филип в поезията е профан, но за повестите има много верен усет. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 66.
7. Като същ. верни мн. Църк. а) Християни. б) Последователи на някаква религия (от гледна точка на тези, които я изповядват); правоверни. Тачеха го [Петър Осоговеца] избрани и верни, защото надалек скиташе да проповядва божественото учение на господа Исуса и на апостолите. Н. Райнов, КЦ, 93.
◊ Верен като куче. Разг. Който е много предан на някого, готов е да направи всичко за него, да бъде до него във всякаква ситуация. На Рахни, който го хранеше, той гледаше като на баща и беше му верен като куче. Й. Йовков, ВАХ, 123. Вярно куче на някого. Разг. Пренебр. Човек, който е крайно предан и привързан към някого и изпълнява всичките му заповеди. Васил Бабаноглу беше мухтарин на Сопот, вярно куче на турските управници. М. Марчевски, П, 23. Гледа те като бик и е вярно куче на Кралича. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 128. Като вярно псе (куче). Разг. Много, изключително предано, привързано. През всичкото време като вярно псе той стои отстрана и я гледа в очите. П. Тодоров, Събр. пр II, 297. Борислав е предан като вярно псе на Асеня. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 32. Верен до гроб, съм (оставам) на някого. Разг. Изключително предан, много привързан към някого (съм). — Да идем при кир Манолис, там ще можем още по-добре да разговаряме! — Това е друго, нему аз съм верен до гроб! — съгласи се Бори и стана. Й. Вълчев, СКН, 14.