ВЕРНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЀРНИЧЪК
ВЀРНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от верен. Тук именно само за минутка у него назря една проста житейска философийка, която си беше "май твърде верничка". И. Петров, МВ, 90.