ВЕРНОПОДАНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕРНОПО̀ДАНИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, предано, вярно на монархическата власт и на монарха. Обявяваме на всичките наши верноподаници, че в постоянното ни желание за доброто на нашето отечество.., ние възстановяваме приетата от Търновското учредително народно събрание конституция. С. Радев, ССБ I, 402. И тоя Калофер... Как не се намери един верноподаник да го затрие! М. Марчевски, П, 39. Под тежкото и сиво английско небе на 25 юни 1881 г. се роди още един верноподаник на краля и английската империя. Т. Генов, Избр. пр, 191.