ВЕРОЗАКО̀Н

ВЕРОЗАКО̀Н м. Остар. Книж. Черковно правило. Ако ли откараното по този начин [с измама] дете е момиче непълнолетно, лицето, което го е откарало, ся туря временно в окови.. А ако ли откараното момиче ся е венчало, постъпва ся според верозакона. Ф. Перец и др., НЗ, 56.

Списък на думите по буква