ВЕРОЗАКО̀НЕН

ВЕРОЗАКО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до верозакон. Но тая благородна ревност за вярата и за цръквата става причина да бъдат там верозаконните гонения най-страшни и да настане нарочито у Испания инквизиция. Лет., 1874, 109.

Списък на думите по буква