ВЕРООТСТЪПНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕРООТСТЪ̀ПНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отрекъл от вярата си; вероизменник. "Че какво ще го гледам, твое болярство? Той е — бившият наш монах Теофил, христопродавец и вероотстъпник." Ем. Станев, А, 157. — Мълчи, вероотстъпнико... мълчи, ти казвам! .. Мигар мислиш, че аз ще те оставя да захвърлиш болярството си за мръсна ерес? М. Смилова, ДСВ, 252. После [императорът] се обърнал към вероотстъпниците и им казал,, че както скоро са отрекохте от бога, тъй още по-скоро ще излъжете царя. Лет., 1876, 180.