ВЕРОУЧЀНИЕ

ВЕРОУЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Учение за основните положения на една религия. В своето "Написание за правата вяра" Константин Философ се спира само на най-съществените положения от християнското вероучение, на такива положения, отклоненията от които са довеждали до ерес. Пл, 1969, кн. 5, 60. От Кримската война насам протестантите зеха повечето да са стараят да разпространяват вероучението си между българите. Р. Каролев, УБЧИ, 139. // Това учение като учебен предмет. — Какво учихте днес? — Имахме малко часове. История, естествена и два часа вероучение.. — Нали сме католическо училище. Г. Крумов, Т, 128. Час по вероучение.

Списък на думите по буква