ВЕРСИФИКАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕРСИФИКА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Изкуство за създаване на стихове по определени правила, съобразено с особеностите на даден език и практиката на поетите. След година-две той [Ведбал] щеше да се яви със същинското си име в сбирката "Да бъде ден!", в който една неочаквано топла социална поезия, трепетна от несдържан бунт и героичен патос, с версификация и музика, наследени от най-големите преди него, утвърди славата на Христо Смирненски. К. Константинов, ППГ, 358. Всеки ден Людмил Стоянов носеше по едно стихотворение,.., с което младият поет създаваше нови "ритмически единици", в което строгата форма, безпогрешната версификация празнуваше своята победа. Н. Лилиев, Съч. III, 51.

2. Стихоплетство. Той [Б. Божилов] не се впуща в риторични словоизлияния,.. Друг поет би се подхлъзнал по тази плоскост, защото темата е голяма и ярка, тя може да послужи за създаването на гръмка, лъжепатетична версификация. С, 1951, кн. 3, 179.

— От лат. versificatio през рус. версификация.