ВЀРУЮЩ

ВЀРУЮЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Вярващ. И нова къщичка с каменни стълби. Тя ще е на верующи хора: в трема мъждее кандило пред иконка. Добре е да е човек верующ! А. Страшимиров, Съч. V, 213. Мама, каквато си е верующа и набожна, веднага възприема думите на хаджи поп Неделя като божие указание. Т. Влайков, Пр I, 134. Те продължавали да пеят благодарствени псалми и молитви като истински верующи лютерани. П. Спасов, ХлХ, 34. Той говореше за значението на днешния велик празник на православната черква; после науми на верующите длъжността им към бога, към светата църква. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 11.

Блажени са верующите; блажени верующи. Книж. Ирон. Употребява се в реплики, за да се подчертае, че някой наивно е повярвал в нещо, което е всъщност невярно или неизпълнимо, невъзможно. — И никога тоя народ, и тук, и там, в България, не ще заспи отново, след като се е събудил еднъж. — Блажени верующи. Д. Талев, ГЧ, 74. Една служителка в бяла престилка закача с кука три накамарчени една върху друга щайги и ги влачи през калта или през праха на тротоара. Изобщо — техника! А след това най-долната щайга се унищожава, за да не изцапа другите, нали? Блажени са верующите! ВН, 1960, бр. 2687, 4.

Списък на думите по буква