ВЕРЯ̀

ВЕРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. Диал. 1. Прех. и непрех. Взимам на заем, на вяра нещо. Опретна ся да работи мъжки и така на края на годината сполучи да си отплати дълга. Сега той влезе в нов живот и ся зарече да не верѝ и никому за ничто да не става длъжен. Й. Груев, СП (превод), 65. Верих, верих, та съм наверил сто гроша. Н. Геров, РБЯ I, 199.

2. Прех. Поверявам. Близко някъде по рязко отсечения горски ръб екна песен,.. Млад неволник, яхнал на вран кон, точеше треперлив глас и вереше потайни мъки на вечерната самота. Ц. Церковски, Съч. III, 19.

3. Прех. Превръщам в друга вяра, религия някого. — Че му дошли три бъклички, три калеснички — .., трета бъкличка да кръщава малко дете друговерче, да го вери християнче. Д. Яръммов, БП, 57.

ВЕРЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. Давам дума с клетва, уверявам, като се кълна. За началника Стоян ходи чак в града да го вика. Селяните всички му се веряха — с кмета няма да се разправят, ама на началника ще си кажат поплака направо. П. Тодоров, И I, 56.

Вѐря̀ се и <се> кълна. Диал.; Веря се още кълна се. Нар.-поет. Уверявам с всички средства някого, че това което казвам, върша, е правилно, истина и под. Ти ми се вѐри и кълна, Атанасе чорбаджи Цвятков, и в майчиното си мляко, че не си тръгнал да предаваш, ами да освобождаваш! М. Кънчев, В, 367. — Марийке, бяла манице, / делиш се мило, черниш се / със черни дрехи монашки; / вериш се, още кълнеш се / на вишин Бога да служиш. Ц. Церковски, Съч. II, 185.

Списък на думите по буква