ВЕС —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЕС (въс), вся, все, мн. вси обобщ. местоим. Остар. и диал. Всичкият, цял. Ако поискат обстоятелствата, може да вдъхваме въздух в гърлото му и да обмиваме всето му тяло с вино и вода. П. Р. Славейков, СК, 92. "Ах, този дом, дотолкова мил, / редил съм с радост. / А днеска да го с вес имот / оставя съм аз принуден / на неприятели във плен." Ч, 1875, бр. 10, 464. И се слънце помолило / на злат месец, на свой брат: / братко, запали кандило, / та обиколи вес свят, / и разгледай кой там плаче / кой не ще кротко да спи. Г. Софиянец, П, 14.